Ела сега да те прегърна
и нека да настъпи мрак.
С целувката луна ще върна
и тя да ни посвети пак.
И нека под луната жълта
да се полюбиме със жар.
В душите бързо да нахълта
небесния и звезден чар.
Далечните ни две звездици
над нас доволни да трептят.
От твойте бляскави къдрици
те цяла нощ да не заспят.
И ранно утро да ни види
прегърнати един във друг.
С усмивка то да ни завиди,
че още сме във Рая-тук.