Четох ли, сънувах ли...

Но там, някъде

под върха на дъгата,

имало място,

създадено от светлина.

Светлина в различни цветове и нюанси,

но еднакво чиста и красива.

Всеки, който стигнел там, се превръщал

едновременно

и в малка дъга,

и в част от онази, голямата,

която се разстила пред очите на хората

на ръба на хладния дъжд,

току под топлото слънце,

за да им напомни колко нереално е всичко наоколо,

но и колко красиво е всъщност...

Там искам да живея.

Стига някога да успея да стигна.

Защото дъгата, както се знае, е просто

въпрос на гледна точка.