Зелена светлина примигва в мрака,
отсреща в залива стои стаен
един човек, с копнеж и болка чака,
мечтата си рисува всеки ден.
Към своята любима той мостове
съгражда, гони своя идеал,
железни принципи, кураж, устои
поддържат го да бъде жив и цял.
Да жертва трябва нещо пред олтара
мечтателят-любовник примирен.
Любимата си иска да направи
жена законна, с нея всеки ден
да среща изгреви, да плуват нежно
в море от неизказана Любов,
но себе си ще жертва той небрежно -
законът е безмилостно суров.
Велики царства тънат в прах без слава,
велики хора спомен са сега.
Но най-велика жертва си остава
направената в знак на Любовта.
25.08.2013 г. ЕЛИА
София