Безвремие.
Люлее вятър
листни лодки.
Сълзици капят
в суха пръст.
Съзвучие.
Реве морето
в платноходки.
Моряк пред буря,
молитва шепне тихо
правейки си кръст.
Видение.
Вали пороен дъжд
в очите сива тишина.
Иде есен по веднъж
с онази падаща звезда.
Сияние...
По изгрев и по залез,
в лунните лъчи роса.
Пресен разрез,
а в останките навярно
капчици мъстило
по перото
плачат тихо във следа.