По клепките на залеза
се рони ситен пясък.
Приспива времето,
премервайки света.
Последният ти спомен
от слънчевото лято
ще си тръгне с вик.
По слънцето си ми изпратил
рой звезди.
А после тръгваш.
Плахо. След луната.
И нямаш спомени.
Дори мечти,
че някой може
да ти върне
свободата.
А залезът напира.
В твоите очи.
Дали ще я сънуваш?!
Свободата?
Онази, дето
няма да боли.
А впрочем знаеше,
че пак си плакал...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me