Да се събудя искам рано,
когато всички други спят.
Когато в утро неорано
все още лампите блестят.

Когато утрото разчиства
и път на идващия ден.
Когато всичко се изчиства,
изплувало от нощен плен.

Кога земята се протяга
след своя кратък земен сън.
Кога денят лъчите впряга
и бърза да ги пусне вън.

Когато, уморена даже,
нощта напуска своя пост
и има правото да каже
\"Добре дошъл!\" на своя гост.

Когато още тротоара
се къпе в утринна роса
и сънена мъглата стара
разстила своята коса.

Тогаз, от кожата излязъл,
на своя капсулован кът,
аз- в сивата мъгла навлязъл,
ще търся слънчевия път!