ТРОЯНСКИ АПОКАЛИПСИС Нашто Ленче бяло на Менелай – бог Ману не му е дало... Сега си патим всички от многоръките, всесилни божии ръчички... А те са дор дванайсе – де когото свари – тамо Бог удари! Пайсе!... Молим се и правиме метани, чааветата му интегрираме по нашите Балкани... А Господ се превъплъщава, да се смили, да ни пожали все ни обещава... Ужким който Чернобил, а и Фокушима преживей повече от сто години щял да доживей... Ала прошка няма и пак изпадаме в беда голяма... От где да му намерим Ленче бяло – като потеклото на мат/ряла ни е потъмняло?... Не ще Роксани, Клеопатри, а вред а мораво – чак до моравските ни Татри... По германско, чак до Лондондери – бяло Ленче вече хич не мож/ да се намери!... Хора! Не наблюдавайте, не бдете! Помогнете! Света от гнева божии спасете!... Не ми се вайкайте: „Вай, Вай, Вай!“ – да озаптиме дружно тоя страшен Менелай! Защитете миротвореца Терсит, че въпросът за мира на земята си остава пак открит!... Че години повече от две хИЛИАДА раят е изгубен, а ние все живеем си в Ада!...