Ей живо-те защо си в черна одежда,
и усмивка си скрил зад сива яка?
Къде си потулил бяла надежда,
и смях и рисунка с блян?
Изкривил вежди и гледаш сърдито,
в погледа ти плува празнота
още бръчки личат по челото,
от някогашна радост няма и следа.
По тебе тъй силно се носи,
аромата на несигурност и страх
упования няма ни голи ни боси,
само облаци тлъсти пълни с прах.
Мечти дори вече не предлагаш,
две шепи пълни със сълзи.
Ей живо-те ако искаш може да избягаш,
но аз още съм силна не ще ме сразиш.