Любими, ти усети ли вятъра,
дето днес ти помилва лицето.
Със заръка при тебе го пратих -
да ти стопли за малко сърцето.

Вплетох нежни пръсти във него
и му заръчах теб да погали.
Чрез него - обичта ми да усетиш,
чиста и ефирна - като птица бяла.

Жарта на устните си му дадох
да те целува вместо мене,
обичта в сърцето - по него пратих,
болката в Душата да ти вземе.

val - Валентина Цвяткова