Духът ми е млад и непрекършен,
аз вечно пях куплети за любовта.
Клоните ми - обрулена вършина,
опазиха цели душевните ми крила.
В този свят преизпълнен със зов,
сред римите на дивните копнежи,
аз откривах и губех глътчици любов,
сред безчувствено море безбрежно.
Мой трепетен, мой заветен стих
разтърсваш ме, но не страдам, горя.
Свършва пътя ми. На живота простих,
защото превръщах мрак в светлина.
aza_9