Няма те! Няма те! И защо ли?!
А аз така привикнах с присъствието ти;
и се влюбих в мечтата...
...и обикнах илюзията!
Нямам те! Нямам те! И защо ли?!
А аз толкова много поисках прегръдката ти;
и пожелах погледа ти...
...и копнях за целувката ти!
И издържах този пореден ден без теб...
И знаеш ли, дори не беше страшно...
Тихо, но не и страшно...
Пусто, но не и страшно...
Издържах........
А така ме беше страх!