Мой е този живот.
На сляпо живян,
почти съществуван,
в безвремие-капан,
в луда безнадеждност.
В храма свещичка аз паля,
за здраве и за късмет,
за мен и за всички хора...
Китара проплаква акорди,
в надраскания сив ден
върху листа на живота,
в книгата на спомените.
25.08.2013 година
Галина Петрова Данкова