Доста преживях
и доста май остана.
Прогонвах залеза,
а канех Луната.
През деня я чаках,
в миг да изгрее.
Хем светлината е вечна,
а и самотата ще изчезне.
Луна и светлина-
за мен са всичко.
Усещания,чувства,
сетивност и всичко.
Разпилявах ветрове,
на Слънцето се молих,
а всички Богове,
ме гледаха с тревожност.
Разпръскваха се облаци,
без цвят и красота.
Но всичко беше истинско...
Това е живота, нали така?!
Със изгреви и залези,
до днес поживях.
22.08.2013 година
Галина Петрова Данкова