Когато младостта си отиде,
шумът от живота остава спомен,
блед, като дъх на прозорец.
И смелостта те напуска със страшна сила
заменен  само от  трепет бегъл,
нежен и крехък, досущ аромат от лавандула.
Когато младостта си отиде
Остава  едно уморено сърце,
разбито в зъбери лъжовни,
с копнеж по любовта,
с всяко едно разпиляно парченце от себе си.

Когато младостта си отиде,
слънцето сякаш вечно залязва,
и тези залези са скъпи и мили
като спомените на усмивките в детство.
А топлината от тях се къта дълбоко в душата
останала последната хапка преди безкрая.

Когато младостта си отиде,
пясък между пръстите избягал,
остават само две очи,
загледани в лудите облаци.