Понякога така ми липсваш-
както морски бряг вълна очакващ,
както юлски бриз зората,
както корабни платна -вятър.
Понякога така ми липсваш-
както прегорялата земя за дъжд,
както отричаща луната слънце,
както тишина молеща за сън.
Понякога така ми липсваш-
като птича песен, някъде отвън,
както танц копнеещ музика,
като празник без камбанен звън.
Понякога така ми липсваш-
както думи не събрани в лист.
От вятър разпилени рими,
крещящ за мастило не написан стих.
Понякога така ми липсваш-
до лудост,грях и до отричане.
Бавно побелявам от неслучване
сред тишина и невъзможност за обичане.