Днес си отиде близък приятел,
             а ние още не можем да си простим, че го пуснахме...

Свърши вече... заминавам,
угасна моята свещ, попи в сълза
към небето, като звезда се въдворявам
не плачете, а помнете ме с добро.

Знам, мъката ще е голяма
не жали, съпруга вярна дълго ти
виж, децата ни сиротни трима
ти оставям, ти за тях мисли.

Няма болка, няма вече нищо
Господ се смили над мен и ме приюти,
а делата ми, несвършени до края
ще ги свършиш невесто обична моя, ти.

И щом мъката се разсее от дома ни
тежестта по мен опитай да сломиш,
не плачи, но ако се случи, не проклинай,
а в небето потърси ме - ще съм там звезда над твоят сън...