Не се сбогувай с мен по този начин.
Не хлопвай тежката врата след тебе.
Тъгуваща съм пленница на здрача.
Светът ми остава свят непотребен,
за тебе ли, сърцето ми заплаче.

Недей, не се сбогувай с мен така...
Не отваряй всичките ми живи рани.
Стикс отдавна е преплувана река
и в нея воплите ми тихи са събрани.
Недей, не се сбогувай с мен сега...

Луната тази нощ се в теб оглежда
с очите на изгубена във времето жена.
Снегът на спомена е безнадежден -
сняг в усоето на полу-изтляла тишина.
Не се сбогувай. Луна съм нежна...