-продължение на новелата-
Борислав напусна \"Рибарника\", вбесен от намесата на бившата си съпруга.
На всичкото отгоре, сервитьорката настоя да и се плати поръчаната храна от тримата, които така и не я опитаха, и той плати.
\"Кучка! Тъкмо почти бях навил Мери да дойде с мен и тя се появи да развали всичко!
Но ще си плати скъпо за това, Леонтиев никога не е губил!\"- със злоба мислеше той и не се побираше в кожата си от яд.
Бързо влезе в колата и подкара по пътя към селото да ги догони. Видя ги да вървят бавно отдясно на пътя и натисна клаксона, за да ги спре. Те, обаче, нито спряха, нито се обърнаха.
Нервите му не издържаха и той изви волана вдясно, блъсна Диана и се отдалечи с висока скорост към завоя, където едва не връхлетя върху идваща срещу него стара лада. За няколко минути стигна в центъра на селото и влезе в кафенето. Поръча си една кОла и нарочно направи скандал, че не била достатъчно студена. За да го запомнят, че е бил в кафенето, когато е станала катастрофата.
Седна до прозореца и зачака да види какво ще стане. Насреща беше здравната служба и ако някой Я намереше, щеше да я докара тук.
\"Трябваше да си овладея нервите... Как се забърках в тази каша?! Току виж ме арестували! И всичко- заради Диана!
Не я познавах такава, беше мека като памук някога, отнесена по музиката си и влюбена в мен!\" - мислеше си Борислав.
След около половин час един раздрънкан пикап спря пред здравната служба и от него, в носилка свалиха Диана. Пристигна и леля И, и се разплака... Шофьорът подкрепяше залитащата Мери и внимателно я въведе вътре.
\"И нея ли съм блъснал?!... Нямах време да видя какво става, трябваше да си осигуря алиби...\"
- Още една кОла, моля, че бързам! И сметката!
Момичето му донесе кОлата и попита:
- Да Ви я отворя ли?
- Не! Тръгвам, много време вече съм тук...
Той грабна бутилката, плати и се отправи към колата си.
Нямаше как да научи колко са пострадали Мери и майка и. Тръгна с намерение, колкото може по- бързо да излезе извън България през най- близката граница- гръцката.
На излизане от селото се размина с една полицейска кола.
\"Съобщили са им!\"- помисли си той, даде газ и с висока скорост се отправи към панорамния път.
\"Ще се спусна през Рожен и оттам ще се отправя към Кулата. Веднъж да мина границата, после е лесно. Ще отида в Игуменица и с ферибота за няколко часа, ще съм в Италия.\"
........................................................
След като Мария прибра подноса, Иво наля по чаша вино за двамата и каза:
- Дани, изпий една чаша, ще ти е нужно! Разговорът, който трябва да проведем е тежък за мен, но предполагам, че ще е още по- тежък за тебе!
Даниел го погледна изпитателно и промълви:
- Усетих, че нещо лошо се е случило! Слушам те!
Иво разказа на сина си всичко. За познанството си с Леонтиев- бащата на Мери, за неговата роля в семейния му живот- женитбата с майка му и раждането на детето им Тереза...
Дани слушаше без да го прекъсва, нито да издаде по някакъв начин обзелите го емоции. Само това, че си наля втора чаша вино, а по принцип не пиеше, говореше за онова, което ставаше в душата му.
- Сега нали разбираш, именно това беше причината, поради която бях против връзката ти с Мери! Не можех да си представя, ако например се оженехте, как щяхте да живеете с мисълта, че имате и обща сестра...
- А защо просто не ми го разказа тогава, татко?! Аз можеше да стигна до край със...
А Мери знаеше ли за това?
- Нито тя, нито майка и подозираха това до отиването ни в селото им. И те не са поддържали като нас връзка с Борислав, нито се бяха виждали с него... до днес!
- Какво искаш да кажеш с това- до днес?
- След като ти отпътува, Мери ни определи среща да отидем да обядваме в \"Рибарника\" и ние с майка и отидохме в къщи да се преоблечем. А там вече ни очакваше Борислав Леотниев!
- Че как така! Нали не са се виждали...
- Майка ти му казала, че ти ще отидеш при тях, а той решил да покани и своето дете в Милано, без да знае нищо за вашата любовна връзка.
Сигурно е намислил пак нещо...
- И какво, Мери съгласи ли се на това?
- Нямам представа какво е станало! Аз си взех багажа, сбогувахме се с Диана и се прибрах колкото може по- бързо, за да ти разкажа всичко, преди да тръгнеш.
Сега ти решавай какво ще правиш- ще отидеш ли при ТЯХ или ще останеш тук.
- Как можеш да си помислиш, че ще отида да живея в една къща с този...
Но, чакай! Нали твоя беше идеята да замина, въпреки всичко това, което ми разказа?! Защо?
- Надявах се това да помогне за раздялата ви с Мери, без да ти разказвам тъжните подробности. Но после Диана те покани, а след като ги опознах и двете, реших да не ви се бъркам повече, както и майката на Мери... Но пък вие сами осъзнахте, че това между вас не е любов. А Мери е наистина чудесно момиче и отличен приятел, нали?
- Татко! Мери не ми отговаря на повикванията! Ако не са и разказали тази история, тя може вече да е приела поканата на баща си, с намерение да ме изненада в Милано!
- Ще позвъня на Диана и веднага ще разбера!
Иво набра номера и дълго слуша сигнала, даващ свободно, но никой не му отговори.
- Какво, не отговаря ли? Нещо се е случило, може да е заминала!- каза разтревожен Дани.
В този момент телефонът на Иво иззвъня. Погледна, номерът беше на Диана!
- Ало? Диана, защо и двете с Мери не се обаждате, притеснихме се за вас със Дани!...
К-какво?!!... Кога е станало?... А сега къде са?
Приятел съм, бях им на гости, но се прибрах в София. Да, същият! Благодаря!
В кое отделение да ги търсим? Ааа, само Диана... А Мери?... У Вас?... Добре! Разбира се, че ще дойдем, дайте ми адреса и телефон за свръзка! Момент... Дани - бързо нещо да запишем! А вие сте?... Много Ви благодаря, Албена!
- А, ето... казвайте, записвам!- Иво взе химикала и тефтера от сина си и почна бързо да записва.
- Утре сутринта ще ви намерим у Вас или в болницата, нали?... Благодаря!
- Какво се е случило, татко?
- Някой е блъснал с кола на пътя Диана и сега е в Смолян, в хирургията.
- А Мери?
- Мери не е пострадала от удар, но е в шок и не говори. Приятелката на Диана е отишла да ги вземе от ресторанта, но ги е намерила на пътя.
Закарала е Диана в болница , а Мери я е взела у тях... Не трябваше да тръгвам! Трябваше да изчакам да свърши цирка с представянето на Леонтиев и да ги върна в къщи! Господи...- изплака Иво.
- Успокой се, татко! Ти не си виновен! Откъде си могъл да знаеш какво ще се случи!- Дани съчувствено постави ръка на рамото на баща си и продължи- Отивам да си събера багажа, да се облека и тръгваме! Аз се наспах и ще шофирам, за да можеш и ти да поспиш по пътя.
Иво кимна и стана. Мисълта за Диана не му даваше покой.
--------------------------------------------
следва
aza_9