НЕ СИ ОТ МЕН

,,Не си от мен! Не аз родих те, сине,

ти беше изоставено дете,

но аз кълна се в бога, сине,

обичам те от цяло си сърце.

Така се случи, че с баща ти

не можехме да имаме деца,

а годините отлитаха си, сине,

отлитаха със птичите ята...

... и тежко на душа ми беше,

че няма детски смях в дома,

че с майчината си целувка

не мога никой да даря.

През нощите самотни, сине,

се молех тихичко на глас

и аз детенце да прегърна

и плачех тихичко без глас.

И Господ чу молбата, сине.

Тогава появи се ти!

Обадиха се на баща ти -

оставени били сте три.

Видяхме ви - поставени в кошарки

и мъчно ми стана - сърцето ми се сви.

Каква е тая орисия -

от раждането да останете сами?!

И тебе си избрахме, мили сине,

обикнах те щом още те видях

и нежно те притиснах до сърцето,

във тебе своето дете съзрях...

Олекна ми! Сега го знаеш...

Спокойна съм пред съвестта...

и много те обичам - знай го!

Обичам те от цяла си душа!,,

... и аз много те обичам, майко!