Бръшлянова е 
тихата тъга,
която ме обвива.
Бавно, сластно.
Пълзи нагоре,
с пръстчета-листа
и гали, но и скубе.
Гневно, властно.
Из драките изгубен
чан - сърце
тревожно зарида
и заоплаква
овчарката от седмото небе.
Тъй много сълзи -
сред душата ми
е локва.
И мокро, неуютно
като в сън,
когато си изгубен
и те няма.
Забива в дланите ми
зъбки злобен трън
и шепне здрачът,
че животът ни е драма.