Безока нощ! Звездите сякаш спят.
По улиците броди самотата.
Потъвам в този неприветлив свят -
с усещане, че някъде ме чакаш.

Но \"някъде\" навярно е далеч.
И никоя посока там не води.
Дори насън да дойда, ще ме спреш,
защото си решил да си свободен...

Така се блъскат в мене - като птици,
илюзии, реалност и мечти.
Изгрява ден. И пари под зениците
един въпрос:\"разбираш ли ме ти?\" 

Какво, и да разбираш? Тя не идва 
по милост, по поръчка, по закон...
Понякога е \"бисерче във мида\",
а друг път е почти Троянски кон.

Столика, любовта сама решава
къде да пусне корен, да плоди.

Затуй не те виня и ти прощавам,
че сляп за мене си остана ти.