Едно дете проплака в мрака,

но се оказа, че никой на го чака.

Че няма мама топло да го прегърне,

нито татко с гордост да се обърне

и да извика :”Това е синът ми!

И никога вече няма да сме сами.”

Едно дете проплака в мрака

и участта си кротко и послушно зачака.

Дали кварталният бандит ще го подритне

или с  добра жена, макар и чужда, ще порасне?

Дали ще каже някога „мамо”

или в живота с несгодите ще се бори само?

Едно дете проплака в мрака.

В клоните гарван глухо изграка.

Щъркел в гнездото едва- едва  затрака.

Змията се скри тихо под камънака.

Всички дъх и глас са затаили

и в далечината поглед са вперили.

Чакат сърцето на блудната майка да трепне,

да дойде и на рожбата си да нашепне:

- Не плачи, мое сладко мъниче,

мама сгреши, но тука е вече

и никога няма да бяга от тебе далече.