Дъждът напомня ми на Слънцето,
Което залезе един летен ден.
Дори гръмотевиците наоколо
Не заличават спомена свещен

А някога Слънцето танцуваше с капките,
Прескачаше светкавиците ярки
Когато криеше се под стрехите,
И с Облака бягаха от тъмни сенки.

Сега отново слънцето с облаците гонят се,
Играят се на светлина и тъмнина,
Но Слънцето играе си с Луната,
А Облака с друго слънце топли се.