Прежалих те.
Кой каза, че не мога?!
Но не за лев,
за два – три бона,
и друга някаква валута.
Прежалих те –
за някакви пирони,
с които те забиха.
Във земята.
Зазидаха те
в някаква
измислена хралупа,
във някаква
безпочвена бърлога,
където ти подливаха вода,
и там навярно ще ти копнат…
гроба. А после върху него
не цветя, навярно камък даже
няма да ти сложат…
Прежалих те.
Но нещо още
в мен се противи.
Навярно нещо в мен
останало да ми напомня,
че ти си бил, и си…
но няма да те има,
когато лятото със теб
ще си отиде…
И няма да останат две следи,
които да ме водят
в път далечен,
а само някакво
безформено петно
наречено от тебе
„бегъл спомен”.
И сигурно, когато завали,
(сега не е валяло, скоро)
ще те отмие като шепа пръст,
преди. А после…
Навярно ще те няма.
Горе.