Гореща съм. Не се ли подразбира?!
Досущ съм като августовска жега.
Попадна ли по тебе, все ръжен съм.
В ръцете ми – безумен да изгаряш.
И непосилно – след сезона на врабците,
догонвам бурно всяко цветно ято.
А ти в очите ми безпомощен се спираш.
Докосна ли те – тутакси замираш...