Острият връх на стрелата проникна през прозореца, а след това се заби дълбоко в отсрещната стена. Това моментално я събуди от дълбокия сън, изправяйки я на крака и по инерция придърпвайки я към прозореца.
Нямаше помен нито от стрелата, нито от щетите които причини. \"Може би това се случи и в съня ми, може би той ме събуди...\" Повтаряше тя наум, пренавивайки момента от край до край, отново и отново.
Седеше върху завивките си и осъзна че очите Й са затворени, недоумявайки от кога, но интересно... не пожела да ги отваря.
Точно в центъра на тъмнината се появи бяла и доста ситна точица.
Малко по малко тя започна да се уголемява, придавайки илюзията че се движи точно по посока лицето Й. Уголеми се достатъчно, че погълна тъмнината и остави дъхът Й да се притаи под език, мъчейки се с все сила да преглътне сензацията в момента... но без успех.
Събуди се в сълзи, дишайки толкова тежко че чак полилея на тавана се завъртя. Погледна часа в будилника, а в малко по - заден план се личеше и строшеният прозорец.