Полата й, оптично светотатство,

за миг превзе размирния площад.

Потрепна само и взриви богатство,

събирано в безценния квадрат.

Изплашена на сянката снагата

сама се скри в настръхналия хлад.

Полюшна се и в този миг тъгата.

Пропя с възторжен истеричен лад.

Фонтани, кафенета и витрини

се подредиха като на парад,

А статуите, същи монахини,

загърбиха останалия град.

И слънцето и вятърът в единство

извършиха прозрачния обряд.

Полата й, развихрено моминство,

възнесе се в един по-хубав свят.

Стефан Стефанов

29.08.2013 GBBG