В морето на откраднати целувки и мечти
изплува твоят сън, без небосклон
и научих, че било е лесно да тупти
сърцето ми в пожарена любов.

И прерових ни душите за преструвки,
а ти целуна ме с докосване - ела...
всеки полъх на раздяла за закуска
отнася помежду ни тъй безсънен изгревът.

А кафе наливат ми очите ти
и в нощи пламва виното във тях,
което тъй съблича в миг душите ни,
че Бог приема равнодушно всеки грях!