Нежността пее блус
на ръба на тишината,
настръхнала от усещания.
Виж, спряло е времето,
онемяло от страст
в лававандулово безвремие.
Една сълза утихва и надзърта
в душата на обичащ мъж.
Боли от обичане мократа тишина.
Тогава мигът се пита:
колко обич побира сърцето...?!

_{© Ванко Николов (Starkmaster} ^{® vn}₎