Нежността пее блус
на ръба на тишината,
настръхнала от усещания.
Виж, спряло е времето,
онемяло от страст
в лававандулово безвремие.
Една сълза утихва и надзърта
в душата на обичащ мъж.
Боли от обичане мократа тишина.
Тогава мигът се пита:
колко обич побира сърцето...?!
© Ванко Николов (Starkmaster ® vn)
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me