Трябваше да полагам къртовски труд на нивата,
а моята мила жена са излежаваше под сливата.
Искаше да и осигуря висок стандарт на живот,
докато се бъхтех по цял ден на челото с пот.

И така докато моята крояла планове под сянката
дошъл комшията и започнал да бруси джанката.
През това време аз орях с трактора на къра,
а моята любима не могла да му счупи хатъра.

Сега огромната си болка пред вас ще разкрия-
\"Отиде ми сливата!  С какво ще си варя ракия?\"
Ядосах се много и сърцето почна да ме стяга,
а жена ми взе лека полека да надува тумбака.

Там нямах пръст и не вярвах на оправданията тъпи,
а тя се изказа- \"Духна вятър от казармата скъпи!\"
Безсилен бях пред природата и стихийните бедствия,
а жена ми чакаше да получи от мен бурни приветствия.

Мина се време и вятарът и с мен си направи малка шега.
Връщам се в къщи разрошен и жена ми- \"Защо така?\"
\"Скъпа! Духна силен вятър и ми напълни очите с прах.
Как съм объркал къщата на съседката така и не разбрах?\"

То не беше просто вятър, а много силен ураган
и как ми свелче слиповете на земята това не знам.
Аз отивам при съседката да си взема гащите без аларма,
а на теб не ти завиждам как ще справиш с цяла казарма?