Пръснаха се мислите по теб,
като съкровищница скришна.
Като пясъци плаващи ме обградиха,
ще повярвам в любовта ти,
макар и не за последно.
Обречени пространствата на хаоса,
объркват мисли и мечти.
И там като Геновева страдална,
ще бдя със страх да не ги предадеш ти.
Но и със луда радост във сърцето,
ще се отдам на любовта.
Време е и няма време,
да чакам само и да мълча.
Търкулва се живота,
като изтървана кристална топка.
По земята се търкаля той нечуто,
а часовникът препуска ли препуска.
Престорени откраднати моменти,
пораждат заблуда за сбъдване.
Милион съмнения и окрадена вечност,
на календара години броят.
Калена, прераждана и неземна,
вече пулсира любовта.
Сякаш цял живот в съкровищница тайна,
я бях под ключ държала,
от страх,да не й повярвам...
29.08.2013 година
Галина Петрова Данкова