Ненаписаното си остава,
в мен като стих.
Неясни линии го очертават
и в очите ми се чете...почти.
Неизказаното пак остава,
в душевният ми свят като миг,
в който и емоция се ражда
и повод за следващият стих.
Непочувстваното само пари,
като че на клада ние стоим.
Ако не го изпитаме навярно,
спокойно никога не спим.
Но стиха за вечни времена остава,
дори и бял да е или по-поетичен.
Дали в книжка ще се запечата,
единствено Бог може да реши.
28.08.2013 година
Галина Петрова Данкова