Залязва август. Слънцето догаря
в последни плодове, треви, цветя.
А ние с теб нелепо преповтаряме
невеселия край на любовта.

Отронват се листата пожълтели -
като сълзи от болка и тъга.
Вървя под листопадите към тебе,
но пътят ми се губи сред мъгла.

А после ветровете ще издухат
и белега от стъпките ми даже.
Тогава да ме търсиш ще е трудно
и няма кой за мен да ти разкаже.