Кънките се носеха по леда, също както иглата на грамофона се разхождаше върху музикалната плоча. Извисяващото встъпление на цигулка, подкани снегът да премахне оковите сложени му високо в небесата, посипвайки се по безмълвния лед. Ситуацията нямаше нито начало, нито евентуален край, зависейки единствено от продължителността на снеговалежа и изпълнението на цигулката. Звезди, последвани от техния собствен звезден прах също се плъзнаха по леда редом с всичко останало, създавайки ансамбъл от синкава и вледеняваща привлекателност.