Полицаите стигнаха бързо до панорамния път, водещ в едната си посока към Пампорово, а в другата- към Пловдив.
- Шефе, накъде може да е тръгнал онзи с Мерцедеса?- попита шофиращия полицай.
- Знам ли... Ако иска да се покрие, трябва да е хванал към Пловдив! Като ни е видял да влизаме в селото, явно е подкарал по най- бързия начин да се покрие! Лошото е, че не знаем номера му, за да съобщим за издирване на колата! Я обръщай, ще отидем до езерото! Там персонала на ресторанта може да го е забелязал и дай Боже, някой да си спомни номера, нали в селото всеки ден не идва Мерцедес! Давай!
...............................
Късно вечерта влязоха в селото и Иво подкара към къщата на Диана. Паркира и се отправи към портата, която остана незаключена, когато дойде да си вземе багажа. Бутна я, но явно леля Зорка беше идвала и е заключила.
- Май ще спим в колата тази нощ- каза той на Даниел- Не можем да безпокоим лелята по това време...
- Ако искаш, да отидем в онзи ресторант до езерото да хапнем нещо?- попита Дани.
- Добре. Още не ми се спи, а и съм гладен.
Качиха се в колата и скоро бяха в ресторанта.
Имаше доста хора, но си намериха маса в дъното и зачакаха сервитьорката.
Тя беше същата, която обслужваше и на обяд. Видя ги, но не отиде да им вземе поръчката, а бързо се отправи към бара.
- Митьо, този дето седна сега с момчето е същият, който днес седеше със Диана и дъщеря и на една маса! После там отиде и един друг човек, който после плати сметката им, защото този си тръгна пръв, а по късно и Диана с дъщеря си. Май за нещо се скараха! Полицаите казаха, че търсят някакъв със мерцедес. Я излез да видиш с каква кола е този, че не им разбирам много на марките! Този много притеснен ми се вижда... може той да я е блъснал!
Митьо изгледа новодошлите, кимна и излезе.
След малко дойде и каза:
- Мерцедес е ! Този ще да е! Нали полицая ти даде номер да се обадиш, ако има нещо? Звънни му веднага и ги бави тези тук докато дойдат!
Сервитьорката се обади, а после бавно се отправи към масата на Иво и Дани.
- Какво ще обичате?
- Няма меню... Какво можете да ни предложите за вечеря?
- Ами, то няма нищо толкова късно! Ще видя какво може да ви направим. Отивам в кухнята и после ще ви кажа.
- Може и по един омлет, по-бързо става.
- Няма яйца!- каза троснато тя, тръгвайки.
Иво и Дани се спогледаха:
- На село сме, а в ресторанта няма яйца!- каза Иво- Много е намусена тази, сигурно защото днес поръчах, а не останах да ям... Няма значение, както и да е! Нали не бързаме за никъде...
- Защо не си ял?- попита Дани.
- Ами не можах да издържа да седя на една маса с Леонтиев и излязох навън. Диана също излезе и ми каза веднага да тръгна за София, да те предупредя за... Е,вече знаеш, за всичко това.
Сервитьорката дойде и каза, че има свински пържоли, но трябва да почакат да се размразят и да ги приготвят.
- Да ви донеса салата и нещо за пиене докато почакате?
- Добре! Две бири, без салатата. Нея ще ни сервирате с пържолите, благодаря!
Измина почти цял час, а от пържолите нямаше и следа. Иво на няколко пъти вдигна ръка да привлече вниманието И, но сервитьорката се правеше, че не го е видяла.
В ресторанта влязоха днешните двама полицаи
и се отправиха към бара. Поговориха с Митьо, който кимна към масата на Иво и се отправиха натам.
- Добър вечер. Документите Ви моля! А също и тези, на колата Ви!
Иво и Дани се спогледаха учудени, но извадиха документите си.
- Какво има?- попита Иво.
- Последвайте ни в управлението и там ще се изясним!- Каза старшият полицай, като върна само личните им документи, но задържа тези на колата.
- Защо?! Нямате право да ни задържате, без да ни предявите обвинение! Нищо лошо не сме извършили, нито сме превишавали скоростта...- възмутен реагира Иво.
- Брей, много пък си знаете правата! Сигурно и друг път Ви се е налагало да...
- Господин полицай, моля да ми обясните и да ми върнете документите на колата!- строго изрече Иво и стана. Дани го последва.
- Елате навън, за да не предизвикваме любопитството на хората! Ще Ви обясня!
Излязоха и полицаят обясни, че водачът на тази кола е заподозрян в това, че с превишена скорост днес на обяд, е блъснал жена на пътя за селото, без да спре и да и окаже помощ, а също така, за малко да блъсне и една кола в завоя.
- Кой от двама ви шофира колата днес на обяд?
- Аз- отговори Алексиев- Защо?
- Вие ще се качите с мен! Колата Ви ще я докара помощникът ми.
- Но аз нищо такова не съм направил! Заминах си за София около 14 часа и си бях в къщи някъде около 18.30 часа!
- Това ще обясните писмено в управлението, не на мен господине!
- А синът ми, който не е бил днес с мен, също ли ще трябва дойде с нас?
- За него нямам нареждане, но ако няма къде да отиде, нека да дойде! Хайде да тръгваме, господин Алексиев, само си губим времето!
Даниел гледаше слисан баща си, но не продума нито думица и също се качи в колата.
- Надявам се да нямаме проблеми по пътя!- каза полицаят и им закопча с обща белезница ръцете- Извинявам се! За всеки случай!
Иво беше толкова изненадан и втрещен от случващото се, че не можа да реагира. Дани наведе глава и не поглеждаше нито полицая, нито баща си.
А в това време, Борислав Леонтиев пришпорваше като бесен своя Мерцедес по посока на гръцката граница.
-----------------------------------------------------
следва
aza_9