Събличам всичките си кожи,
свалям ги една по една.
Като змията напролет
под погледа на нямата луна.
Каква ли не бях-
невинна девица,
слънчево зайче,
гладна лъвица,
жертвено майче...
Но сега остарях!
За какво са ми нужни?
Тези кожи са бреме и грях,
до време ми служат,
а сега - искам без тях!
Да живея на голо.
Както копнее сърцето ми-
като стръкче наболо,
светло цвете в полето.
Мъничко, истинско, нежно,
просто да бъда себе си!
Да изживея копнежите си
и Бог да слезе и ме целуне!