Преди хиляди, хиляди години на земята в планината имало голяма пещера с два входа. Единият бил горе на високото. Там имало площадка за излитане и кацане. Другият вход бил долу в ниското, където дърветата правели хубава сянка. В пещерата живеел змей. За разлика от другите змейове, този бил добър, но хората не знаели това и се страхували от плясъка на крилете му, от виковете му, от силата му. Змеят тъгувал защото бил самотен и нещастен. Искал да се ожени, но нямало за кого. Дълго мислил и се престрашил. Започнал да се промушва между храстите, да прави пътеки и да слиза в селата около гората. Чукал на портите и питал момите:
           - Искаш ли да ми станеш жена?
           Всички му отказвали и хлопвали вратите под носа му. Не искали дори да чуват за богатството му от скъпоценни камъни и злато, които държал в пещерата. Въпреки това бащите се страхували за дъщерите си, а момците за любимите си.
           Дълго мислили мъжете и измислили как да се отърват от змея. Сприятелили се с него и започнали да го канят по тържества и го черпят с вино и ракия. Казвали му:
          - Ще те опознаем добре и ще ти намерим подходяща мома за жена.
          Повярвал им той и започнал да ходи с тях дори и по кръчмите. Един ден те така го напили, че той заспал дълбоко. Тогава го вързали с въжета и го помъкнали нагоре по планината. Оставили го в пещерата и приковали за земята с железни вериги. После затворили горния вход с огромен камък, който сто юнаци довлекли отнякъде. Взели богатствата му и ги изнесли навън. На долния вход сложили огромна тежка метална решетка. След това потрили доволно ръце и си отишли.
          На другия ден змеят се събудил и не можал да повярва на очите си. Разбрал, че хората са го излъгали и се разплакал. Сълзите му били много и скоро потекли през решетката надолу по пътечката като поточе и започнали да се събират в ниското до селото. Скоро там се образувало малко езеро, което с всеки изминат ден ставало по-голямо. Зачудили се хората, тръгнали нагоре по водата и разбрали откъде идва, но не посмели да пуснат змея. Имали нужда от вода, а тая се оказала вкусна и започнали да я използват и за пиене, и за миене. Момците големи юнаци ставали, като пиели от сълзите на змея, момите се разкрасявали, а бабите и дядовците оздравявали от тежки болести. За благодарност на змея пред дупката с решетката по паница козе мляко оставяли, а на другия ден празна я намирали...
          Минали години. В най- близкото село до планината се появила незнайно откъде непозната девойка. Лицето, ръцете и краката й били целите в големи грозни пъпки и мехури. Всички се извръщали, не искали да я гледат, че такова грозно същество никога не били виждали. Вървяла тя по пътя, а погледът й бил някак си далечен и тъжен. Стигнала до езерото, а оттам поела нагоре по пътеката покрай малката рекичка. Дълго се изкачвала. Пред решетката на пещерата спряла и извикала:
          - Излез, змейо, излез!
          Змеят мълчал. Момичето пак извикало, но той пак не се обадил. След третото повикване, не издържал и се обадил:
          - Какво има? Кой ме вика и защо?
          - Нарекли са ме Цанка. Обречена съм на някого с раждането си още, но съм много нещастна. Грозна съм и всички извръщат очи от мен. Извървях дълъг път като разбрах, че има змей в тази планина. Искам да ме изядеш, та да се оттърва от този свят.
          Гласът на момичето бил тъжен, но топъл и нежен. Любопитството на змея нарасвало след всяка нейна дума. Спрял да плаче и надникнал през решетката, но и той се страснал от грозотата й. Въпреки това казал:
          - Аз няма да те ям. Храня се само с мляко, плодове и зеленчуци, но мога да ти помогна. Виждаш ли поточето? То е образувано от моите сълзи. Наплискай лицето си три пъти с тази вода и пий три пъти само по три глътки. После се върни по същия път и се изкъпи в езерото. Хайде, отивай и ела после пак при мен!
          Послушала Цанка и сторила всичко така както змеят й казал. След това при пещерата се върнала и го повикала отново. Когато той се показал през решетките, направо се възхитил на това, което видял. Пред него стояла невиждана хубавица. Косата й била златиста и дълга до раменете, лицето бяло, чисто, очите сини, бистри като езера, снагата стройна висока, а усмивката невероятно сияела и правела момичето още по-красиво. Змеят извадил под езика си едно вълшебно камъче, което винаги носел със себе си. Допрял го до веригите и те се скъсали. После свалил решетката и излязъл навън. Грабнал красавицата и се извил високо с нея в небето. Качил я на върха на планината и й показал оттам света. Накрая я попитал.
          - Ще се ожениш ли за мен?
          Цанка имала добро сърце и била благодарна на змея. Съгласила се. Тогава се чул страхотен гръм и камъни се затъркаляли надолу, а с тях змеят и момата. Спрели точно пред пещерата. Девойката ахнала от изненада. Пред нея стоял красив черноок и висок момък. Прегърнал я и я целунал. След това с помощта на вълшебното камъче построили хубава къща, близо до поточето и там заживели мирно и щастливо двамата.   
          Понякога вечер момъкът излизал от дома си, превръщал се отново в змей и отивал тайно в пещерата и проливал своите сълзи, но те били вече от радост и любов, която изпитвал. Правел го за да не пресъхнат поточето и езерото с чудната вода. После се връщал като човек и спокойно заспивал до жена си Цанка...
          И днес още в планината стои пещерата на змея, а до нея има изворче, от което тече надолу бистро като сълзи поточе и се влива в езерото...

30.08.2013, Рая Вид