И стига!
За любов не говори.
Недей разкъсвай повече
душата ми.
Бутилката с вино...
сама ще си налея,
само затвори вратата!
Не мога повече да понеса
ехидността на делника.
Знам, трудно е
да се говори с мене,
защото разсъбличам фалша
и съдирам маските на лицемерие.
А моделираше ме толкоз лесно...
Не ми нашепвай думи за любов,
когато си неискрен със сърцето...
Вратата затвори, към онзи зов,
нечут, изплакан вик по тебе.
За мене късно е!
Не говори.
За любов не говори те моля!