Бутилката със вино,
в червено ще обагри изгрева,
когато счупи си лъчите
в стъклата на разбитите илюзии.

Не се опитвай да ги залепиш.
Не би могъл...
Недей съшивай люлката на дните,
в които обич беше песента на птици.

В лабиринт
от смръзналите многоточия на истини
прозирах бавно, късчета от себе си...
Душата ми, не можеш да я върнеш.
Тях... мечтите, ги обесих още вчера.