Стиховете, заченати в залези –
донюансират слънчевите пожари.
Римите, недочакали изгреви -
избухват в синьо, като нощни стражари.

Лягат тихо фрази за узряване в подлези -
чакат да прелеят словесните извори.
Разнасят ветрове настроения – образи,
абонирани за ежедневните обзори.

И затрупани са мислите ми от пясъци,
издишали всекидневните развои.
Небето копира избори с отблясъци,
зажадняло само да си отговори.