Времето преряза вени,
в капчици мастило
Залезът изплака
миг преди нощта.
Вятърът безмълвно стене,
като ветрило разпилява
песъчинки лято
за сбогом...
Иде Есента!
Бели чайки
кръжат в небето.
Сън ли бе
или звезден прах.
Спомените
плискат се в морето,
а плажът е утихнал
гонещ призраци
от детски смях.
Падна първото листо.
Един вълшебник сълзи
рисува по стъклата.
В ръка си държи перо,
а за хартия ползва
душата на земята...