Албена поглеждаше нервно ту към притихналата Мери, ту към телефона и не можеше място да си намери от притеснение.
- Но защо не се обади този маестро?! Вече е почти осем и трябва да тръгваме, не мога повече да го чакам! Пък може и да е вече пред болницата...
- Мери, кажи нещо, моля те не мълчи! Каквото и да се е случило, който и да е бил онзи, не заслужава да го прикриваш, майка ти е в кома!
Мери не реагира. Седеше и лекичко се поклащаше напред назад, загледана в една точка.
- Повече няма да чакаме! Хайде да тръгваме, че в девет часа имаш час при лекаря, а аз трябва да отида и да видя майка ти. Хайде, Мери - Албена я хвана за ръка и я поведе навън, а тя послушно я следваше като кукла на конци.
....................................
Полицаите въведоха в управлението Иво и момчето, поговориха с дежурния, оставиха ги там и излязоха.
Дежурният ги поведе по коридора, отвори една стая с орешетени прозорци, в която имаше само едно легло, стол, мивка и тоалетна чиния.
- Тук ще пренощувате, а утре сутрин, ще дадете показания- тихо каза той и понечи да си тръгне.
- Момент! Господин полицай, само моите показания искат, синът ми няма нищо общо! Трябва да отиде и да спи в хотел, а утре сутринта ще дойде пак тук.
- Да, знам, че не е заподозрян, но колегите ми казаха, че няма къде да спи и...
- Тук наистина няма къде! - каза саркастично Иво.
- Хайде тогава, младежо!
- Дани, иди сутринта в болницата към осем и чакай пред входа. Там ще дойдат Мери и Албена. Разбери какво е състоянието на Диана и после ела тук- каза Иво и извади портфейла си - Вземи тези пари да имаш и... обади се на адвоката ми, утре да е тук! След десет дни имам концерт в Цюрих.
- Добре татко- измърмори Даниел и без да го погледне, тръгна.
- Даниел, аз не съм направил това!!!- извика подире му Иво и се тръшна на стола, съсипан от преживяното и от мисълта, че синът му го подозира.
.............................................
Точно в осем, Даниел слезе от таксито и застана пред входа на болницата, озъртайки се за Мери.
През нощта почти не мигна от мисли- Какво се е случило, защо полицаите издирват точно неговата кола, защо подозират баща му?!
Беше забравил да се обади на адвоката и въпреки, че минаваше един след полунощ, позвъни. Адвоката веднага отговори, явно беше с компания и обеща, че към обяд ще бъде в Смолян.
Унесен в мислите си, Даниел не видя приближаващите се Мери и Албена. Някакъв дебел чичко тичешком слизаше по стълбите и се сблъска с тях.
- Защо не внимавате?! Това е болница, а не хиподрум!- извика подире му Албена и с това привлече вниманието на Дани, който се загледа и видя до нея Мери.
- Мери!- извика той и се опита да я прегърне, но Албена го спря.
- Кой сте Вие, младежо?
- Даниел, приятел на Мери - каза той и се обърна към нея - нали?
Но Мери гледаше пред себе си с каменно спокойствие и въобще не реагира.
- Но какво и е ?!
- Нищо, вървете си по пътя- тросна се Албена и прихвана Мери за да продължат.
- Извинете, вие сте Албена, приятелната на майка и, нали? Аз вас чакам! Баща ми е... възпрепятстван и изпрати мен да разбера нещо за състоянието на госпожа Леонтиева.
- А, Вие сте синът на маестро Алексиев? Прощавайте за грубостта ми, но от вчера не съм на себе си! Елате с нас! Ще оставя Мери в кабинета на психотерапевта и ще отидем да се осведомим за състоянието на Диана.
- Но какво и е на Мери?
- Изпаднала е в шок от случката на шосето. Един луд с бял мерцедес ги настигнал и блъснал майка и, която сега е в кома, а на завоя едва не се вряза и в моята кола.
- Кога е станало това?
- На обяд, точно в 14.40 часа. Специално погледнах часовника, защото Диана звучеше доста разстроена като ми се обади и се страхувах, че закъснявам.
Но, ето - стигнахме! Извинете, отивам да заведа Мери. Почакайте ме тук, веднага се връщам.
\"Бял мерцедес. Но моя е светлосив! Значи... Не е бил баща ми!\"- трескаво мислеше Даниел и бързо извади мобифона. Набра номера на адвоката и му съобщи да настоява за търсене на свидетел в селото, който е забелязал и друг мерцедес- бял на цвят. Също така, да се осведоми каква марка и какъв цвят е имала колата на Борислав Леонтиев, който по същото време е бил в ресторанта, а също така да вземат показанията на младежите, които лично е возил предната вечер до този ресторант и са видели марката и цветът на колата му.
- Ами ти откъде ги разбра тези подробности?- попита заинтересован адвоката.
- Ще ти обясня като се видим, сега бързам!- каза Дани и се усмихна на идващата срещу него Албена.
- Как е Мери? Колко време ще остане там?
- Сеансът ще продължи около два часа. Обадих се на една приятелка - сестра в хирургичното отделение, която ми каза да отидем след 10 часа. В момента не можем да видим Диана.
Предлагам да прекараме този час в кафенето, тук наблизо... Или бързате?
- За никъде не бързам. Пък и не съм пил кафе тази сутрин.
Отправиха се към кафенето и си избраха маса в дъното, по-далеч от една шумна мъжка компания, коментираща някакъв мач.
Поръчаха и замълчаха неловко. Не се познаваха и не знаеха как да продължат разговора, затова усърдно отпиваха от кафето си.
- Много странно се получи- каза замислена Албена- Защо някакъв непознат човек, при лишен от натоварено движение път, ще поиска да блъсне пешаходец, освен... ако няма някаква лична причина...
- Госпожо, имам един въпрос. Може ли?
- Да, питайте!
- Майката на Мери Ви е приятелка, нали?- Албена кимна, а Даниел продължи- Тя сподели ли с Вас за нашето гостуване?
- Да, разбира се! Каза ми че големият цигулар, чиито записи сме слушали с удоволствие неведнъж и синът му, са и на гости. Даже обеща за вчера вечерта, да ме запознае с вас, но...
- Въпросът ми всъщност е следния - прекъсна я Дани - А сподели ли тя с Вас, че бащата на Мери е пристигнал тук вчера сутринта, с намерение да вземе Мери със себе си в Милано? В къщата го е пуснала лелята на г-жа Диана, докато те ме изпращаха с автобуса за София.
- Моля?! Това не ми е казала нито тя, нито леля Зорка...
- Така и предположих, просто е нямало кога.
Но да Ви попитам и друго, във Вашето село има ли някой с лек автомобил- марка \"Мерцедес\"?
- Не, разбира се! Но защо питате?
- А може би някой близък на ваши съселяни да е гостувал с такава кола?
- Не! Аз цял ден сновах из селото, защото наближава септември, ще започне учебната година и... Но в каква връзка ми задавате тези въпроси?
- Предишната вечер Мери ме помоли да отидем с моята кола- също Мерцедес, на \"Рибарника\", заедно с нейни приятели и видях, че асфалта свършва до там. Баща ми ги е закарал до там на обяд към 13ч. и след около половин час си е тръгнал.
Значи, въпросният Мерцедес, който едва не Ви е блъснал на завоя, за да дойде откъм ресторанта, трябва да е преминал през селото на отиване там, не е ли така?
- Да... точно така!- съгласи се Албена- Продължавайте! Това каква връзка има с първият Ви въпрос?
- Ами, мисля си, с каква кола ли е бил бащата на Мери, който е отишъл там да обядва и да говори с нея за заминаването и?
Баща ми, като техен гост е бил с тях, но си е тръгнал, за да ги остави да поговорят на спокойствие. Това ме навежда на някои мисли...
- Сега вече и мен! Браво на Вас, младежо! Имате, учудваща за възрастта си, аналитична мисъл! Днес аз трябва да отида до полицейското управление да дам показания и непременно ще кажа на разследващите този случай за всичко, което ми казахте! Нека да потърсят младежите и леля Зорка, за да потвърдят това. Сега като свържа онова, което и Мери каза преди да припадне, нещата ме карат да направя и аз някои изводи... Да! Благодаря, Ви!
- След като се осведомим за състоянието на пострадалата и вземем Мери, нека заедно да отидем в управлението, баща ми е също там.
- Така ли? Той пък, защо?
- Там ще разберем. Да тръгваме ли вече?
............................................
следва
aza_9