И те сънувах, бе отново в съня ми,
всичко бе както преди, бе просто лоша шега,
отново ме обичаше, мене само търсеше,
бях само аз, бяхме ние,
нищо не бе от значение, никой не бе способен щастието да развали,
и тогава в сънят си се пробудих,
по дяволите уви била е пак грозна шега,
явно мозъкът ми пак ме изигра,
предоставя ми това което искам да виждам,
това в което искам да вярвам...
плачех и изгарях в сънят,
виках и от болка проклинах,
исках просто да умра,
защото обичам прекалено силно,
защото приемам всичко прекомерно.
И тогава наистина се събудих,
в четири часа, аз плачех от тъга,
чувствах се сломен, натъжен,
до кога ще продължи всичко това,
как и тази нощ да заспя,
след като нямам и минутка и в съня, и през деня,
само ти си ми в ума.