Прегърнати, отдадени на себе си, летим през времето на любовта, за да изкачим голготата на нашите сърца. Препрели сме си нежните тела, такова е поверието на времето, на природата, на чувствата ни на мъж и на жена. Държа те, миличка, държа, няма да те оставя през времето да прелетиш сама. Защо? Обичам голотата и душата, които превъзнасят ме в небесата. Преклонение пред времето и времето пред нас, това е саможертва, това е изкуството на любовта, защото се обичаме и ще замълчим. Нека да сме заедно, да се обичаме и никога да не се разделим от хорски приказки, без грим. Аз нямам маска, имам си лице, а това е мила, моето сърце!
Здравко Кунчев