В ЕФИРА

 

В ефира,

във всемира

 всичко има.

Граници няма:

за мисълта,

за чувствата,

за желанията,

за мечтата,

за обичта,

за любовта

и за омразата

на злото

срещу доброто,

което от човека,

от века до века

прави звяр

себеподобни да убива

и от това да се опива.

Няма граници

и за алчността

и за агресивността,

божа грешка,

съдба тежка

човешка.

За имане, власт

с амбиция и страст

брат,брата не почита

след химери  тича,

от доброто  се отрича,

величие да постига

и над Вечността да се издига

слава-суета да постига,

без съдбата си на еднодневка

с значимост на мравка

за живота вечен,

вечен, безконечен,

да вижда,

че е бримка нищожна

от верига сложна

която живот се нарича

и всеки го обича

и никой не иска

да има живот в мъка.