Беше кратък мига. Неусетно почти
се промъкна на пръсти край нас.
Твърде кратък. А толкова много лъжи
ми прошепна нощта с твоя глас.
Бях забравила колко добър си в това
( или просто така пожелах ).
Исках само на твоето рамо глава
да склоня. Но сама не можах
да преборя внезапния порив. А ти
не опита дори, да ме спреш.
Аз копнеех за обич. Не зная дали
към това беше твоя стремеж.
Тишина. Неизречени думи в нощта.
Заваля. Тихо гаснат мечти.
Не, не плача. Това са следи от дъжда.
Аз почти си повярвах. А ти?