Мрачен и намръщен е денят -
есента пристига с бавни крачки.
А в сърцето ми слънца горят,
защото Ти във него спрял си.

В сърцето ми е китна пролет,
ухае там на горски теменуги.
И птиците завръщат се от полет,
сезоните - във мен са други.

Танцува в мене пролетния вятър,
разнася цветни слънчеви ухания.
Дъжд от обич измива ми Душата,
лИстят в мен копнежи и мечтания.

Остана във сърцето пролетта,
така и не поиска да си тръгне.
Изгони тъжната ми самота
и спря в Душата студ да зъзне.

val - Валентина Цвяткова