Попитах вятъра – Къде са следите?
Той мълча и дълго ме гледа в очите.
Повторих същото и на морето,
а то погледна влюбено небето!

Замислих се, загледана във водата.
Защо ли, още крие се Луната?
Нощта аз искам да пристъпи на пръсти
и да ме чака с твоите шепоти в къщи!

Звездите дано да ме парят със целувки
и да ми  разказват вълшебни случки!
Небето лудо вместо теб да ме притисне
и като слънчево момиче, заедно с теб да ме обикне!