Къде те води този път
в ожънатите ниви?
На лятото ще е стихът,
а другото – делиме.

А другото е... колко то? –
през есен – в бяла зима.
Замесеното ни тесто
по-клисаво, видúмо.

С представите, че топъл хляб
от него ще се вади
като на онзи Омир сляп
със песните – балади.

Останалото е мираж
до хоризонта светъл.
И Лета с нейния бараж
до който ще докреташ.