Да те дишам, да те имам, да те чувствам
сред сините тинтяви в планината.
Към теб на пръсти да пристъпвам боса
със гълъбова песен на устата.
Да те обгръщам с жаркото на юлско слънце,
в безкраен ден сред ширнала безбрежност.
Да ме изпълваш сред глухарчета с надежда,
а топъл вятър, смеха ми да разнежва.
Да те откривам в на борови шишарки аромата,
когато залеза червен почти се е търкулнал.
И да намирам упование в душевното ти кътче,
докато цялото небе не светне като в църква.
И по звездни стъпки теб да те последвам,
докато луната медна на капки се топи.
Цветен изгревът от обич затрепери
и божественото утро в мен се прероди.